Feb 14, 2020, 10:50 AM

Когато си отива Февруари

1.9K 6 9

Обичам сетната студена красота...

все още скреж рисува по стъклата.

Но издълбоко някъде в пръстта,

дочувам плах кълнеж на семената.

 

Те знаят - скоро слънчевият лъч

ще прати вест на пролетния вятър

да яхва впряга с чуруликащ глъч,

че се разпуква пролетно земята.

 

Едно кокиче с тънко стъбълце

първо срамежливо ще надникне.

Ще грейне с бялото си личице

и кукуряка кичест ще повика.

 

Красива пролет в злато и лила

ще заразказват чудни минзухари...

Обичам сетната студена красота,

когато си отива Февруари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина калина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...