23 oct 2006, 10:43

Когато си отиваш

  Poesía
914 0 4

Когато екота от стъпките ти стихва,
заглъхва и изчезва в тъмнината
-в душата ми искрицата затихва,
защото си отива топлината.

И болката - с дъх изпепелявщ
обгръща ме... и губя се сред нея...
Тъй всеки път, когато заминаваш,
аз ставам болка и от болка тлея...

И винаги, когато си отиваш,
умира част от мене с вик отчаян
...Светът помръква - сякаш че загива
и стон последен носи се окаян...

...Тъй всеки път, когато си отиваш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...