23 окт. 2006 г., 10:43

Когато си отиваш

915 0 4

Когато екота от стъпките ти стихва,
заглъхва и изчезва в тъмнината
-в душата ми искрицата затихва,
защото си отива топлината.

И болката - с дъх изпепелявщ
обгръща ме... и губя се сред нея...
Тъй всеки път, когато заминаваш,
аз ставам болка и от болка тлея...

И винаги, когато си отиваш,
умира част от мене с вик отчаян
...Светът помръква - сякаш че загива
и стон последен носи се окаян...

...Тъй всеки път, когато си отиваш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...