Когато си помислиш, че си мъж...
И нека ти тежи на съвестта!
И някой ден ръката ти, когато
помилва друга някоя жена,
спомни си, че е същата, с която
лицето ми безмилостно удари
и удрял си го вече неведнъж!
И нека този спомен да те пари,
когато си помислиш, че си мъж!
А аз благодаря ти затова,
че вечно ще запомня твоето име,
че твоята бе ПЪРВАТА ръка,
която мен, жената - нарани ме!
И ако пак ме срещнеш, припомни си,
че си разплакал моите очи
и после, ако можеш ти прости си
и мъж пред хората... се наречи!
Павлина Соколова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados
