Apr 13, 2013, 8:12 PM

Когато си помислиш, че си мъж...

  Poetry
1K 0 13

И нека ти тежи на съвестта!
И някой ден ръката ти, когато
помилва друга някоя жена,
спомни си, че е същата, с която
лицето ми безмилостно удари
и удрял си го вече неведнъж!
И нека този спомен да те пари,
когато си помислиш, че си мъж!
А аз благодаря ти затова,
че вечно ще запомня твоето име,
че твоята бе ПЪРВАТА ръка,
която мен, жената - нарани ме!
И ако пак ме срещнеш, припомни си,
че си разплакал моите очи
и после, ако можеш ти прости си
и мъж пред хората... се наречи!

Павлина Соколова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...