6 nov 2020, 9:59

Когато си самотна

  Poesía
702 0 0

Когато се почувстваш самотна,

дори от хора да си заобиколена,

когато си толкова сиротна,

когато душата ти е ранена;

 

когато си объркана, смирена,

когато няма на кого да се довериш,

когато си до болка обезверена,

когато страдаш и мълчиш;

 

когато представата ти за света е погрешна,

когато гледаш на нещата черно-бяло,

когато мъката ти стане безутешна,

когато изгубиш надежда изцяло;

 

когато от мъка ти прилошава,

когато се давиш в сълзи,

когато болката те задушава

и не умира, продължава да пълзи;

 

тогава спри и се огледай -

светът не свършва с твойта скръб,

дълбоко в душата си се вгледай

и на надеждата не обръщай гръб;

 

защото надежда винаги има

- дори да е колкото капка мъничка,

и в най-бурната и страшна зима

знай, не ще останеш самичка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...