Когато се почувстваш самотна,
дори от хора да си заобиколена,
когато си толкова сиротна,
когато душата ти е ранена;
когато си объркана, смирена,
когато няма на кого да се довериш,
когато си до болка обезверена,
когато страдаш и мълчиш;
когато представата ти за света е погрешна,
когато гледаш на нещата черно-бяло,
когато мъката ти стане безутешна,
когато изгубиш надежда изцяло;
когато от мъка ти прилошава,
когато се давиш в сълзи,
когато болката те задушава
и не умира, продължава да пълзи;
тогава спри и се огледай -
светът не свършва с твойта скръб,
дълбоко в душата си се вгледай
и на надеждата не обръщай гръб;
защото надежда винаги има
- дори да е колкото капка мъничка,
и в най-бурната и страшна зима
знай, не ще останеш самичка!
© Татяна Всички права запазени