Дъждът вали по тънките стъкла,
облива пак сънливите улици и
стаята, в коята спа любовта,
осъмна отново тъжна и сама.
Пр. Следите твои отмива дъжда,
а спомена все повече ме изгаря!
Лъбов, поспри се, не ми отнемай радостта!
Без теб е празна моята душа.
Стаята бяла пуста стои,
във въздуха се носи твоя аромат.
Над мен тъмен облак сърдито вали.
Прости ми и се върни! ...