Dec 15, 2007, 11:10 PM

Когато си тръгна 

  Poetry » Other
813 0 4

Дъждът вали по тънките стъкла,

облива пак сънливите улици и

стаята, в коята спа любовта,

осъмна отново тъжна и сама.

 

Пр. Следите твои отмива дъжда,

а спомена все повече ме изгаря!

Лъбов, поспри се, не ми отнемай радостта!

Без теб е празна моята душа.

 

Стаята бяла пуста стои,

във въздуха се носи твоя аромат.

Над мен тъмен облак сърдито вали.

Прости ми и се върни!

 

Пр. ...

 

(Този текст е написан за един познат, който обеща да измисли музика към него, ако след време го чуете в изпълнение на някой, да знаете, че лично аз съм го писала :))

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??