Когато си тръгна
Дъждът вали по тънките стъкла,
облива пак сънливите улици и
стаята, в коята спа любовта,
осъмна отново тъжна и сама.
Пр. Следите твои отмива дъжда,
а спомена все повече ме изгаря!
Лъбов, поспри се, не ми отнемай радостта!
Без теб е празна моята душа.
Стаята бяла пуста стои,
във въздуха се носи твоя аромат.
Над мен тъмен облак сърдито вали.
Прости ми и се върни!
Пр. ...
(Този текст е написан за един познат, който обеща да измисли музика към него, ако след време го чуете в изпълнение на някой, да знаете, че лично аз съм го писала :))
© Мария All rights reserved.
и дано да го чуем някой ден от теб самата 
