18 may 2013, 16:21

Когато си тръгва любовта 

  Poesía » Otra
577 0 5

Когато днес си тръгва любовта

прегърбена от спомени и грешки,

помахай ù на входната врата

с молитва друг, там някъде, да срещне.

 

Седни до мен на каничка кафе,

аз „Стари мой приятелю“ ще пусна.

Открий, че има в моето сърце

за тебе друго, безлюбовно русло.

 

Седни до мен, познат и непознат,

неловкото мълчание ще свърши

щом видя в теб добър приятел, брат,

сълзите плача ли, как мило бърше.

 

Какво че днес си тръгва любовта,

останеш ли за мене силно рамо?

В съдбата бъдна блика нежността

на обща поднебесна диаграма.

 

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??