May 18, 2013, 4:21 PM

Когато си тръгва любовта 

  Poetry » Other
580 0 5

Когато днес си тръгва любовта

прегърбена от спомени и грешки,

помахай ù на входната врата

с молитва друг, там някъде, да срещне.

 

Седни до мен на каничка кафе,

аз „Стари мой приятелю“ ще пусна.

Открий, че има в моето сърце

за тебе друго, безлюбовно русло.

 

Седни до мен, познат и непознат,

неловкото мълчание ще свърши

щом видя в теб добър приятел, брат,

сълзите плача ли, как мило бърше.

 

Какво че днес си тръгва любовта,

останеш ли за мене силно рамо?

В съдбата бъдна блика нежността

на обща поднебесна диаграма.

 

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??