Когато си тръгва любовта
Когато днес си тръгва любовта
прегърбена от спомени и грешки,
помахай ù на входната врата
с молитва друг, там някъде, да срещне.
Седни до мен на каничка кафе,
аз „Стари мой приятелю“ ще пусна.
Открий, че има в моето сърце
за тебе друго, безлюбовно русло.
Седни до мен, познат и непознат,
неловкото мълчание ще свърши
щом видя в теб добър приятел, брат,
сълзите плача ли, как мило бърше.
Какво че днес си тръгва любовта,
останеш ли за мене силно рамо?
В съдбата бъдна блика нежността
на обща поднебесна диаграма.
© Валентина Лозова All rights reserved.
