19 may 2007, 21:20

Когато си замина 

  Poesía » De amor
1026 0 1

Когато ти замина,
нощта с крилото си покри ме.
Мъгла забули ми душата,
в тъмнина обви ме самотата.
Но пак към тебе устремено тичам,
любов в живота ли да те наричам?
Любов така истинска, необяснима,
любов, сърцето ми стопила...
Но аз надеждата ще пазя,
в сърцето малко ще тая.
То препълно с любов ще чака
на вратата да почукаш ти.
И когато дойде този сетен час
ще те посрещна с: "Добре дошъл у нас!"

© КриСинКа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??