Когато си замина
1.3K
0
1
Когато ти замина,
нощта с крилото си покри ме.
Мъгла забули ми душата,
в тъмнина обви ме самотата.
Но пак към тебе устремено тичам,
любов в живота ли да те наричам?
Любов така истинска, необяснима,
любов, сърцето ми стопила...
Но аз надеждата ще пазя,
в сърцето малко ще тая.
То препълно с любов ще чака
на вратата да почукаш ти.
И когато дойде този сетен час
ще те посрещна с: "Добре дошъл у нас!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© КриСинКа Todos los derechos reservados
