Когато си замина

19 мая 2007 г., 21:20

Поэзия » Любовная

976 0 1

Когато ти замина,
нощта с крилото си покри ме.
Мъгла забули ми душата,
в тъмнина обви ме самотата.
Но пак към тебе устремено тичам,
любов в живота ли да те наричам?
Любов така истинска, необяснима,
любов, сърцето ми стопила...
Но аз надеждата ще пазя,
в сърцето малко ще тая.
То препълно с любов ще чака
на вратата да почукаш ти.
И когато дойде този сетен час
ще те посрещна с: "Добре дошъл у нас!"

Когато си замина

Свързани произведения

Комментарии

Предложения