Когато синовете пораснат
1.5K
1
9
А сега ви представям моя най, най-любим стих!
Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
"Маме, не чакай днес твойто хлапе!"
И тъжно се свива сърцето,
проблясват в очите сълзи,
пропити със майчина ревност.
Контролът ненужно боли.
Къде е детето, което
до вчера в ръцете държах?
Май днеска е яхнал крилете
към своя жадуван и истински свят.
Отлитай, детето ми, нищо
че мъката в мене расте.
Тя, майката, тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
