9 окт. 2021 г., 19:39

Когато синовете пораснат 

  Поэзия » Философская
655 1 9

А сега ви представям моя най, най-любим стих!

 

Когато синовете пораснат

и тайничко станат мъже,

обаждат се плахо и казват:

"Маме, не чакай днес твойто хлапе!"

 

И тъжно се свива сърцето,

проблясват в очите сълзи,

пропити със майчина ревност.

Контролът ненужно боли.

 

Къде е детето, което

до вчера в ръцете държах?

Май днеска е яхнал крилете

към своя жадуван и истински свят.

 

Отлитай, детето ми, нищо

че мъката в мене расте.

Тя, майката, тъй е орисана,

гнездо да изгражда, но и път да даде!

 

 

 

© Таня Мезева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??