Когато синовете пораснат

Oct 9, 2021, 7:39 PM

Poetry » Phylosophy

946 1 9

А сега ви представям моя най, най-любим стих!

и тайничко станат мъже,

обаждат се плахо и казват:

"Маме, не чакай днес твойто хлапе!"

И тъжно се свива сърцето,

проблясват в очите сълзи,

пропити със майчина ревност.

Контролът ненужно боли.

Къде е детето, което

до вчера в ръцете държах?

Май днеска е яхнал крилете

към своя жадуван и истински свят.

Отлитай, детето ми, нищо

че мъката в мене расте.

Тя, майката, тъй е орисана,

гнездо да изгражда, но и път да даде!

Author has locked rating.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Довереница (Дочка Василева)

2021-10-12T02:59:41+03:00

Така е... Живот...
Yuri (Yuri Yovev)

2021-10-11T10:09:31+03:00

Таня! 😊
Помня моя малък Тончо.
Беше точно пет години.
Той си имаше камионче
и не вярваше в градини!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2021-10-09T22:19:44+03:00

Сенилга, Ради... благодаря ви!
radiola (Рада Димова)

2021-10-09T22:17:52+03:00

Нещата от живота...Вярно е - боли!
Сенилга (Сенилга)

2021-10-09T22:01:49+03:00

Летают!...
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2021-10-09T20:14:30+03:00

Благодаря ти за коментара, Миночка! Това е майчината роля, гнездо да изгражда, но и път да даде!
M1234567891 (Миночка Митева)

2021-10-09T20:10:17+03:00

Да са ни живи и здрави синовете, те си имат своя съдба. Танче, страхотен стих!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2021-10-09T19:55:37+03:00

Така е, Валка, пораснат ли, политат на своите си криле!
yotovava (Валентина Йотова)

2021-10-09T19:45:28+03:00

О, Танче, познато ми е вече, мойто вечер излиза и се прибира сутрин... Е, какво да се прави - мъж е.