Когато синът ми танцува с момиче,
в душата ми птичета много ще пеят.
Когато я пази и страстно обича,
когато през огън ще мине за нея.
Когато говори ми нежно за дните
и някак небрежно пред нея утихва,
когато се смеят искрите в очите –
тогава децата ще плащат ли лихва?
Когато момчето на татко порасне,
а татко старее полека, полека –
тогава в сърцето словата ще драсна:
„Обичай до болка доброто в човека!“.
Когато момчето копнее за дама
и дълго я чака в ръката с кокиче,
когато светът ни е сцена за двама,
тогава синът ми танцува с момиче.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados