5 sept 2007, 21:00

Когато слънчогледите умираха 

  Poesía
714 0 12

Когато слънчогледите умираха,
жътварките в реките
давеха очите си,
а моето сърце издъхваше
по дланите на скитници.

Не ти повярвах, циганко,
че с времето
от мене ще останат само нишките,
а пръстите предателски
ще ме изгубят
сред черен пламък във огнището.

Угаснаха със мене листите,
от дъбовите дънери отрязани,
печатите им - пръстени -
са също като моите,
през жилата,
най-скъпото в живота ни -
децата ни белязали.


 

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??