5.09.2007 г., 21:00

Когато слънчогледите умираха

Поезия

850 0 12

Когато слънчогледите умираха,
жътварките в реките
давеха очите си,
а моето сърце издъхваше
по дланите на скитници.

Не ти повярвах, циганко,
че с времето
от мене ще останат само нишките,
а пръстите предателски
ще ме изгубят
сред черен пламък във огнището.

Угаснаха със мене листите,
от дъбовите дънери отрязани,
печатите им - пръстени -
са също като моите,
през жилата,
най-скъпото в живота ни -
децата ни белязали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Jane_d (Деси Инджева)

!!!
Вдъхновяваща си!

2007-12-28T16:42:42+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

и аз благодаря...

на 22 ли си?*

2007-09-17T01:00:07+03:00
Кiara (Киара)

Благодаря,че ме четете,че ви има.
Благодаря ви!!!

2007-09-08T19:58:45+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Тук пак с удоволствие се спрях
Аплодисменти!

2007-09-06T07:43:06+03:00
evropa (Нели)

страхотно!

2007-09-06T06:50:03+03:00