5 сент. 2007 г., 21:00

Когато слънчогледите умираха 

  Поэзия
715 0 12

Когато слънчогледите умираха,
жътварките в реките
давеха очите си,
а моето сърце издъхваше
по дланите на скитници.

Не ти повярвах, циганко,
че с времето
от мене ще останат само нишките,
а пръстите предателски
ще ме изгубят
сред черен пламък във огнището.

Угаснаха със мене листите,
от дъбовите дънери отрязани,
печатите им - пръстени -
са също като моите,
през жилата,
най-скъпото в живота ни -
децата ни белязали.


 

© Киара Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??