Когато снощи си замина

6 nov 2013, 21:08

Poesía » De amor

320 0 0

И скръб в душата ми вали,

че слънцето не я достига.

От срам луната се смали

и лъч от нея не пристига.

Нощта ми тягостно люти

и хвърля черна пелерина.

А болката ме приюти

и мъжката ми сила срина.

Че котка ми пресече път

и дяволът пред мене мина.

Ти сякаш даде ме под съд,

когато снощи си замина.

За тебе плачат две очи

и цялото небе пропадна.

По всичко вече си личи:

в очите тази нощ ми падна...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.