И скръб в душата ми вали,
че слънцето не я достига.
От срам луната се смали
и лъч от нея не пристига.
Нощта ми тягостно люти
и хвърля черна пелерина.
А болката ме приюти
и мъжката ми сила срина.
Че котка ми пресече път
и дяволът пред мене мина.
Ти сякаш даде ме под съд,
когато снощи си замина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse