Когато снощи си замина
479
0
0
И скръб в душата ми вали,
че слънцето не я достига.
От срам луната се смали
и лъч от нея не пристига.
Нощта ми тягостно люти
и хвърля черна пелерина.
А болката ме приюти
и мъжката ми сила срина.
Че котка ми пресече път
и дяволът пред мене мина.
Ти сякаш даде ме под съд,
когато снощи си замина.
За тебе плачат две очи
и цялото небе пропадна.
По всичко вече си личи:
в очите тази нощ ми падна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
