Когато срещу мен е огледалото

И чаровна дама взира се в мен

Не мога да си спомня преживяното

И съжалявам ден по ден

А разкошните къдрици ведри

Обрамчили нежното лице

Гледат ме с присмешки

И ме питат „На къде“

На къде по тез паважи

Се наемаш да се бориш пак

Няма вече миг надежда за слабаци като нас

Когато срещу мен е огледалото

И словата ми изливат се навред

Не мога да се сетя за началото

И укорявам се наред

А мокрите сълзици тежки

Спускат се по слабото лице

Наблюдават ме тъжовно

И ме питат „На къде“

На къде се леем ние

Сред непрогледен мрак

Няма вече кой да ни изтрие тук завчас

Когато срещу мен е огледалото

И миналото застига ме навред

Не мога да преглътна неизживяното

И разкайвам се съвсем

А тъмните ресници нежни

Премрежват погледа дори

И спасяват ме от гледката на разбитите мечти