9 dic 2014, 7:40

Когато свещите горят

  Poesía
670 0 4

КОГАТО СВЕЩИТЕ ГОРЯТ

 

Подай ръка, когато падам,
вдигни ме леко - болен крак
ми спомня още как пропадах
в очи на безнадежден мрак!

 

Подай ми кърпа - да избърша
невидима за други кръв -
един приятел ли затръшна
вратата си пред мене пръв!

 

Подай ми глътка - да отпия
пречистена от смях вода,
и залък - малко да прикрия
как лошо хапа ме глада!

 

Подай ми дреха - да се стопля
от тръпките на суета,
удавена веднъж в потопа,
за който спомня си света!

 

Подай искра, когато гасна -
аз знам добре, че има смърт!
Тъмата не е тъй ужасна,
когато свещите горят!

ДТ©

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...