Nejnostt (Даниела Тодорова) Nejnostt (Даниела Тодорова)
194
Dec 9, 2014, 7:40 AM

Когато свещите горят

  Poetry
671 0 4

КОГАТО СВЕЩИТЕ ГОРЯТ

 

Подай ръка, когато падам,
вдигни ме леко - болен крак
ми спомня още как пропадах
в очи на безнадежден мрак!

 

Подай ми кърпа - да избърша
невидима за други кръв -
един приятел ли затръшна
вратата си пред мене пръв!

 

Подай ми глътка - да отпия
пречистена от смях вода,
и залък - малко да прикрия
как лошо хапа ме глада!

 

Подай ми дреха - да се стопля
от тръпките на суета,
удавена веднъж в потопа,
за който спомня си света!

 

Подай искра, когато гасна -
аз знам добре, че има смърт!
Тъмата не е тъй ужасна,
когато свещите горят!

ДТ©

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0