Nejnostt (Даниела Тодорова)
194 703
Dec 9, 2014, 7:40 AM

Когато свещите горят 

  Poetry
501 0 4

КОГАТО СВЕЩИТЕ ГОРЯТ

 

Подай ръка, когато падам,
вдигни ме леко - болен крак
ми спомня още как пропадах
в очи на безнадежден мрак!

 

Подай ми кърпа - да избърша
невидима за други кръв -
един приятел ли затръшна
вратата си пред мене пръв!

 

Подай ми глътка - да отпия
пречистена от смях вода,
и залък - малко да прикрия
как лошо хапа ме глада!

 

Подай ми дреха - да се стопля
от тръпките на суета,
удавена веднъж в потопа,
за който спомня си света!

 

Подай искра, когато гасна -
аз знам добре, че има смърт!
Тъмата не е тъй ужасна,
когато свещите горят!

ДТ©

 

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??