Nejnostt (Даниела Тодорова) Nejnostt (Даниела Тодорова)
194
Dec 9, 2014, 7:40 AM

Когато свещите горят

  Poetry
677 0 4

КОГАТО СВЕЩИТЕ ГОРЯТ

 

Подай ръка, когато падам,
вдигни ме леко - болен крак
ми спомня още как пропадах
в очи на безнадежден мрак!

 

Подай ми кърпа - да избърша
невидима за други кръв -
един приятел ли затръшна
вратата си пред мене пръв!

 

Подай ми глътка - да отпия
пречистена от смях вода,
и залък - малко да прикрия
как лошо хапа ме глада!

 

Подай ми дреха - да се стопля
от тръпките на суета,
удавена веднъж в потопа,
за който спомня си света!

 

Подай искра, когато гасна -
аз знам добре, че има смърт!
Тъмата не е тъй ужасна,
когато свещите горят!

ДТ©

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0