Когато свещите горят
КОГАТО СВЕЩИТЕ ГОРЯТ
Подай ръка, когато падам,
вдигни ме леко - болен крак
ми спомня още как пропадах
в очи на безнадежден мрак!
Подай ми кърпа - да избърша
невидима за други кръв -
един приятел ли затръшна
вратата си пред мене пръв!
Подай ми глътка - да отпия
пречистена от смях вода,
и залък - малко да прикрия
как лошо хапа ме глада!
Подай ми дреха - да се стопля
от тръпките на суета,
удавена веднъж в потопа,
за който спомня си света!
Подай искра, когато гасна -
аз знам добре, че има смърт!
Тъмата не е тъй ужасна,
когато свещите горят!
ДТ©
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Тодорова Все права защищены
