Когато свърши и това обичане,
тогава вероятно ще съм чист.
Ще бъда сам на себе си и ничий,
като един излишен празен лист.
Счупѝ ми после химикалката!
Със яд хартията намачкай!
Любовта във стихове бе толкоз жалка,
че сякаш некролози ѝ закачах.
А до самия край ще помълчим.
Виновни сме напред за два живота.
Свещѝте помен ще ги угасѝ.
"Съдбата е безмилостно,
жестока" ...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados