Когато съм сам, аз те срещам...

20 jul 2010, 22:55

Poesía

861 0 3

Когато съм сам, аз те срещам
в градина от слънце и сън!
Летиш ти към мене вълшебна,
като роза бодеш с всеки трън.

И кръвта ми тиха щом бликне,
ти с целувка я връщаш назад -
към сърцето, което да свикне
да е пълно, туптящо без хлад.

И връз нас усмивки прехвърчат,
във очите ти скривам мечта,
за да могат, когато се върнат,
птици южни да свият гнезда.

2008г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

tanyavd (Татяна Борисова)

2010-10-24T22:48:28+03:00

Усетих го като посветено на душата ти.
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

2010-09-03T10:44:34+03:00

Нежен стих, един от хубавите ти
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

2010-07-20T23:58:21+03:00

аппетрова, кога успя за една минута и на фотка да се насладиш, и тоя текст да изчетеш и коментираш - не мога да си го представя!

шапка ти свалям за бързината и не ти звиждам, мъчно ми е даже, дето така набързо си поемаш удоволствията...