20.07.2010 г., 22:55

Когато съм сам, аз те срещам...

1.2K 0 3

 

 

 

 

 

 

Когато съм сам, аз те срещам
в градина от слънце и сън!
Летиш ти към мене вълшебна,
като роза бодеш с всеки трън.

И кръвта ми тиха щом бликне,
ти с целувка я връщаш назад -
към сърцето, което да свикне
да е пълно, туптящо без хлад.


И връз нас усмивки прехвърчат,
във очите ти скривам мечта,
за да могат, когато се върнат,
птици южни да свият гнезда.

 

 

 

 

 

 2008г.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усетих го като посветено на душата ти.
  • Нежен стих, един от хубавите ти
  • аппетрова, кога успя за една минута и на фотка да се насладиш, и тоя текст да изчетеш и коментираш - не мога да си го представя!

    шапка ти свалям за бързината и не ти звиждам, мъчно ми е даже, дето така набързо си поемаш удоволствията...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...