20.07.2010 г., 22:55 ч.

Когато съм сам, аз те срещам... 

  Поезия
864 0 3

 

 

 

 

 

 

Когато съм сам, аз те срещам
в градина от слънце и сън!
Летиш ти към мене вълшебна,
като роза бодеш с всеки трън.

И кръвта ми тиха щом бликне,
ти с целувка я връщаш назад -
към сърцето, което да свикне
да е пълно, туптящо без хлад.


И връз нас усмивки прехвърчат,
във очите ти скривам мечта,
за да могат, когато се върнат,
птици южни да свият гнезда.

 

 

 

 

 

 2008г.

 

 

 

 

 

© Александър Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Усетих го като посветено на душата ти.
  • Нежен стих, един от хубавите ти
  • аппетрова, кога успя за една минута и на фотка да се насладиш, и тоя текст да изчетеш и коментираш - не мога да си го представя!

    шапка ти свалям за бързината и не ти звиждам, мъчно ми е даже, дето така набързо си поемаш удоволствията...

Предложения
: ??:??