Когато съм сам, аз те срещам
в градина от слънце и сън!
Летиш ти към мене вълшебна,
като роза бодеш с всеки трън.
И кръвта ми тиха щом бликне,
ти с целувка я връщаш назад -
към сърцето, което да свикне
да е пълно, туптящо без хлад.
И връз нас усмивки прехвърчат,
във очите ти скривам мечта,
за да могат, когато се върнат,
птици южни да свият гнезда.
2008г.
© Александър Тодоров Всички права запазени