Когато сърцето тъгува
Когато сърцето тъгува,
в душата - опъната струна,
се борят любов и омраза,
а разумът е проказа.
Когато сърцето тъгува,
се питаш защо съществуваш,
душата е рана отворена
и търсиш утеха във спомена.
Когато сърцето тъгува,
любовните лодки отплуват,
замлъкват и пойните птици...
Далечен, далечен, пак ти си...
Когато сърцето тъгува,
душата за обич жадува,
за ласка и тихо смирение,
а мъката - за забвение.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Наташа Биразова Todos los derechos reservados
Хубаво!