Когато сърцето тъгува,
в душата - опъната струна,
се борят любов и омраза,
а разумът е проказа.
Когато сърцето тъгува,
се питаш защо съществуваш,
душата е рана отворена
и търсиш утеха във спомена.
Когато сърцето тъгува,
любовните лодки отплуват,
замлъкват и пойните птици...
Далечен, далечен, пак ти си...
Когато сърцето тъгува,
душата за обич жадува,
за ласка и тихо смирение,
а мъката - за забвение.
© Наташа Биразова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хубаво!