18 мар. 2014 г., 22:30

Когато сърцето тъгува

1.1K 0 1

Когато сърцето тъгува,

в душата - опъната струна,

се борят любов и омраза,

а разумът е проказа.

 

Когато сърцето тъгува,

се питаш защо съществуваш,

душата е рана отворена

и търсиш утеха във спомена.

 

Когато сърцето тъгува,

любовните лодки отплуват,

замлъкват и пойните птици...

Далечен, далечен, пак ти си...

 

Когато сърцето тъгува,

душата за обич жадува,

за ласка и тихо смирение,

а мъката - за забвение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Биразова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...