28 jun 2006, 20:06

КОГАТО ТЕ НЯМА

  Poesía
2.3K 0 14

КОГАТО ТЕ НЯМА

Когато те няма наблизо
две думи извират от мен,
изричам ги в тъмното бързо,
дъхът си усещам стаен.

Във мисъл изпращам до тебе
това,че обичам те днес.
В секундата тя ти занесе
писмо без посочен адрес.

Душата към твойта поглежда
и търси душа си близнак,
към нея политна с надежда,
намери я, ето - все пак.

Духовно си толкова близко,
а тяло от поглед далече.
Без теб от тревата по-ниско,
почувствах се в лятната вечер.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...