Jun 28, 2006, 8:06 PM

КОГАТО ТЕ НЯМА

  Poetry
2.3K 0 14

КОГАТО ТЕ НЯМА

Когато те няма наблизо
две думи извират от мен,
изричам ги в тъмното бързо,
дъхът си усещам стаен.

Във мисъл изпращам до тебе
това,че обичам те днес.
В секундата тя ти занесе
писмо без посочен адрес.

Душата към твойта поглежда
и търси душа си близнак,
към нея политна с надежда,
намери я, ето - все пак.

Духовно си толкова близко,
а тяло от поглед далече.
Без теб от тревата по-ниско,
почувствах се в лятната вечер.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....