Jun 28, 2006, 8:06 PM

КОГАТО ТЕ НЯМА

  Poetry
2.3K 0 14

КОГАТО ТЕ НЯМА

Когато те няма наблизо
две думи извират от мен,
изричам ги в тъмното бързо,
дъхът си усещам стаен.

Във мисъл изпращам до тебе
това,че обичам те днес.
В секундата тя ти занесе
писмо без посочен адрес.

Душата към твойта поглежда
и търси душа си близнак,
към нея политна с надежда,
намери я, ето - все пак.

Духовно си толкова близко,
а тяло от поглед далече.
Без теб от тревата по-ниско,
почувствах се в лятната вечер.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....