3 dic 2009, 1:46

Когато те обичам... 

  Poesía
736 0 8

 

 

 

                                                                                                           ... belki...

 

чернобялото...

отмива от клавишите съня ми

нотира те в окапалите рози

обгръща в пурпурно плътта ми…

и теменугите разцъфват онемели

а люляците винаги са бели…

като задъхана постеля е тревата

и дъжд вали отвъд дъгата...

когато те обичам си  завръщане

по лунните пътеки към морето

когато те обичам си доверие

занитено дълбоко до сърцето

и винаги когато те намирам

а вместо теб градя следи

(които стихнали на прага

поръсват в утрото звезди...)

все тъй тъгата ми покриваш

в две длани стоплили мига

когато ме обичаш съм красива…

и силна съм…

почти…

жена…

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??