Когато те обичам...
... belki...
чернобялото...
отмива от клавишите съня ми
нотира те в окапалите рози
обгръща в пурпурно плътта ми…
и теменугите разцъфват онемели
а люляците винаги са бели…
като задъхана постеля е тревата
и дъжд вали отвъд дъгата...
когато те обичам си завръщане
по лунните пътеки към морето
когато те обичам си доверие
занитено дълбоко до сърцето
и винаги когато те намирам
а вместо теб градя следи
(които стихнали на прага
поръсват в утрото звезди...)
все тъй тъгата ми покриваш
в две длани стоплили мига
когато ме обичаш съм красива…
и силна съм…
почти…
жена…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
