8 abr 2009, 8:38

Когато те срещнах

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

                              Когато те срещнах

 

 

                              Когато те срещнах, беше тревожно

                              и тъмно в душата ми празна.

                              Сърцето ми стенеше,

                              плачеше,

                              викаше

                              от хиляди тежки рани.

 

                              Очите ми слепи

                              не виждаха хората.

                              Усмивката ми някъде

                              беше се скрила.

                              Ръцете ми леденееха

                              от недокосване,

                              небесната сила в мен Беше безсилна.

 

                              Но Господ смилил се над мене,

                              изпрати ми Теб за награда.

                              Не зная дали да те взема,

                              или просто...

                              ... вече нищо не зная...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...