8 abr 2009, 8:38

Когато те срещнах

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

                              Когато те срещнах

 

 

                              Когато те срещнах, беше тревожно

                              и тъмно в душата ми празна.

                              Сърцето ми стенеше,

                              плачеше,

                              викаше

                              от хиляди тежки рани.

 

                              Очите ми слепи

                              не виждаха хората.

                              Усмивката ми някъде

                              беше се скрила.

                              Ръцете ми леденееха

                              от недокосване,

                              небесната сила в мен Беше безсилна.

 

                              Но Господ смилил се над мене,

                              изпрати ми Теб за награда.

                              Не зная дали да те взема,

                              или просто...

                              ... вече нищо не зная...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...