8.04.2009 г., 8:38

Когато те срещнах

1.2K 0 3

                              Когато те срещнах

 

 

                              Когато те срещнах, беше тревожно

                              и тъмно в душата ми празна.

                              Сърцето ми стенеше,

                              плачеше,

                              викаше

                              от хиляди тежки рани.

 

                              Очите ми слепи

                              не виждаха хората.

                              Усмивката ми някъде

                              беше се скрила.

                              Ръцете ми леденееха

                              от недокосване,

                              небесната сила в мен Беше безсилна.

 

                              Но Господ смилил се над мене,

                              изпрати ми Теб за награда.

                              Не зная дали да те взема,

                              или просто...

                              ... вече нищо не зная...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....