8 апр. 2009 г., 08:38

Когато те срещнах

1.2K 0 3

                              Когато те срещнах

 

 

                              Когато те срещнах, беше тревожно

                              и тъмно в душата ми празна.

                              Сърцето ми стенеше,

                              плачеше,

                              викаше

                              от хиляди тежки рани.

 

                              Очите ми слепи

                              не виждаха хората.

                              Усмивката ми някъде

                              беше се скрила.

                              Ръцете ми леденееха

                              от недокосване,

                              небесната сила в мен Беше безсилна.

 

                              Но Господ смилил се над мене,

                              изпрати ми Теб за награда.

                              Не зная дали да те взема,

                              или просто...

                              ... вече нищо не зная...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...