13 feb 2013, 10:12  

Когато те срещнах 2

1.1K 0 3

 

Когато те срещнах (2)

 

Кой ли  вятър

шегобиец

ни намери?

Беше бегла и

случайно-

доверчива

първата ни среща.

Сляпата неделя.

Аз така

и не разбрах.

Беше влюбен,

шарен

и погубващ

месец листопад.

Още несъбудена

и още друга,

не разбирах още

откъде се взе

тази неизмислена

вселенска тишина.

И луната беше ококорена -

като бабичка

от махалата.

И звездите ми намигаха

отгоре

като вчерашни познати.

Помня - нещо пееше:

лозницата на двора,

и щурците,

и...

Пееше,

разлистена ми душа!

Съмнала бях!

Така те познах!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роза Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...