13 февр. 2013 г., 10:12  

Когато те срещнах 2

1.1K 0 3

 

Когато те срещнах (2)

 

Кой ли  вятър

шегобиец

ни намери?

Беше бегла и

случайно-

доверчива

първата ни среща.

Сляпата неделя.

Аз така

и не разбрах.

Беше влюбен,

шарен

и погубващ

месец листопад.

Още несъбудена

и още друга,

не разбирах още

откъде се взе

тази неизмислена

вселенска тишина.

И луната беше ококорена -

като бабичка

от махалата.

И звездите ми намигаха

отгоре

като вчерашни познати.

Помня - нещо пееше:

лозницата на двора,

и щурците,

и...

Пееше,

разлистена ми душа!

Съмнала бях!

Така те познах!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роза Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...