13 февр. 2013 г., 10:12  

Когато те срещнах 2

1.1K 0 3

 

Когато те срещнах (2)

 

Кой ли  вятър

шегобиец

ни намери?

Беше бегла и

случайно-

доверчива

първата ни среща.

Сляпата неделя.

Аз така

и не разбрах.

Беше влюбен,

шарен

и погубващ

месец листопад.

Още несъбудена

и още друга,

не разбирах още

откъде се взе

тази неизмислена

вселенска тишина.

И луната беше ококорена -

като бабичка

от махалата.

И звездите ми намигаха

отгоре

като вчерашни познати.

Помня - нещо пееше:

лозницата на двора,

и щурците,

и...

Пееше,

разлистена ми душа!

Съмнала бях!

Така те познах!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роза Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...