Когато те срещнах 2
Когато те срещнах (2)
Кой ли вятър
шегобиец
ни намери?
Беше бегла и
случайно-
доверчива
първата ни среща.
Сляпата неделя.
Аз така
и не разбрах.
Беше влюбен,
шарен
и погубващ
месец листопад.
Още несъбудена
и още друга,
не разбирах още
откъде се взе
тази неизмислена
вселенска тишина.
И луната беше ококорена -
като бабичка
от махалата.
И звездите ми намигаха
отгоре
като вчерашни познати.
Помня - нещо пееше:
лозницата на двора,
и щурците,
и...
Пееше,
разлистена ми душа!
Съмнала бях!
Така те познах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роза Стоянова Всички права запазени
