Feb 13, 2013, 10:12 AM  

Когато те срещнах 2

  Poetry » Love
1.1K 0 3

 

Когато те срещнах (2)

 

Кой ли  вятър

шегобиец

ни намери?

Беше бегла и

случайно-

доверчива

първата ни среща.

Сляпата неделя.

Аз така

и не разбрах.

Беше влюбен,

шарен

и погубващ

месец листопад.

Още несъбудена

и още друга,

не разбирах още

откъде се взе

тази неизмислена

вселенска тишина.

И луната беше ококорена -

като бабичка

от махалата.

И звездите ми намигаха

отгоре

като вчерашни познати.

Помня - нещо пееше:

лозницата на двора,

и щурците,

и...

Пееше,

разлистена ми душа!

Съмнала бях!

Така те познах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роза Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...