Когато те срещнах
Когато те срещнах,
бях морска вълна,
бушуваща с пулс на сърцето.
От галеща пяна бе мойта коса,
до коленете ми беше морето.
Когато те срещнах,
бях вятър игрив,
безгрижно достигащ небето,
със облак облечен и вечно бъбрив,
разбиращ гласа на врабчето.
Когато те срещнах,
бях нощна звезда.
В очите ми лунна магия струеше,
от залеза взимах си лудостта
и звярът от мен се боеше.
Когато те срещнах,
бях огъня див
със пареща топла снага.
Крилете на Феникса в тебе открих
и полетях през света.
Когато те срещнах,
аз слънцето бях.
В сърцето вградих светлина,
сезоните никога нямаха грях,
облечена бях в топлина.
След тебе
съм счупен калейдоскоп,
парченца от спомени в мрачния ден,
вълната превърна се във потоп,
а вятърът – в старец намусен, ранен.
Проблясва звездата, умира в нощта,
луната се скрива зад облака сив.
Без дъх е и огънят под пепелта,
а слънцето?... него на теб подарих.
© Елисавета Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
красиво
-
Чудесно е... мното ми хареса!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Гали, просто се опитах да разкажа, че дори след раздялата върху любовта не бива да се изсипва кал, тя не заслужава това! Защото е орисана на вечност ... като тази на слънцето.