Selfsame (Елисавета)
20 19
18.01.2012 г., 12:06 ч.

Когато те срещнах 

  Поезия » Любовна
1149 0 3

Когато те срещнах,

бях морска вълна,

бушуваща с пулс на сърцето.

От галеща пяна бе мойта коса,

до коленете ми беше морето.

 

Когато те срещнах,

бях вятър игрив,

безгрижно достигащ небето,

със облак облечен и вечно бъбрив,

разбиращ гласа на врабчето.

 

Когато те срещнах,

бях нощна звезда.

В очите ми лунна магия струеше,

от залеза взимах си лудостта

и звярът от мен се боеше.

 

Когато те срещнах,

бях огъня див

със пареща топла снага.

Крилете на Феникса в тебе открих

и полетях през света.

 

Когато те срещнах,

аз слънцето бях.

В сърцето вградих светлина,

сезоните никога нямаха грях,

облечена бях в топлина.

 

След тебе

съм счупен калейдоскоп,

парченца от спомени в мрачния ден,

вълната превърна се във потоп,

а вятърът – в старец  намусен, ранен.

Проблясва звездата, умира в нощта,

луната се скрива зад облака сив.

Без дъх е и огънят под пепелта,

а слънцето?... него на теб подарих.

© Елисавета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
    Гали, просто се опитах да разкажа, че дори след раздялата върху любовта не бива да се изсипва кал, тя не заслужава това! Защото е орисана на вечност ... като тази на слънцето.
  • красиво
  • Чудесно е... мното ми хареса!!!
Предложения
: ??:??