Когато те срещнах
Когато те срещнах,
бях морска вълна,
бушуваща с пулс на сърцето.
От галеща пяна бе мойта коса,
до коленете ми беше морето.
Когато те срещнах,
бях вятър игрив,
безгрижно достигащ небето,
със облак облечен и вечно бъбрив,
разбиращ гласа на врабчето.
Когато те срещнах,
бях нощна звезда.
В очите ми лунна магия струеше,
от залеза взимах си лудостта
и звярът от мен се боеше.
Когато те срещнах,
бях огъня див
със пареща топла снага.
Крилете на Феникса в тебе открих
и полетях през света.
Когато те срещнах,
аз слънцето бях.
В сърцето вградих светлина,
сезоните никога нямаха грях,
облечена бях в топлина.
След тебе
съм счупен калейдоскоп,
парченца от спомени в мрачния ден,
вълната превърна се във потоп,
а вятърът – в старец намусен, ранен.
Проблясва звездата, умира в нощта,
луната се скрива зад облака сив.
Без дъх е и огънят под пепелта,
а слънцето?... него на теб подарих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елисавета Всички права запазени
