Когато тихо Залезът припада
Когато тихо Залезът припада
и в чашата ми кротко се топи,
Земята е усмихната и млада.
И цялата ухае на липи!...
Луната се преструва на заспала,
но гледа със едното си око,
как Облакът целува на раздяла
Земята със карирано сако.
Нощта се спуска право от баира
и ляга под голямата асма,
там, дето само Вятърът не спира
да свири на цигулка у дома…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Ревов Todos los derechos reservados
