7 dic 2007, 15:05

Когато тя си тръгва

  Poesía
1.1K 0 7

 

Когато тя си тръгва, светът се сгромолясва
и всичко изградено в миг се руши,
когато тя си тръгва и слънцето угасва,
настъпват дълги мрачни и студени дни.

Когато тя си тръгва, небето посивява
и яростно и силно започва да вали,
когато тя си тръгва, сърцето опустява
и свило се от болка, забравя да тупти.

Когато тя си тръгва, душата заридава
и лицето помръква, обляно в сълзи,
когато тя си тръгва, нищо друго не оставя,
освен спомени сладки и разбити мечти.

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Божинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Естествено, че става дума за любовта! Веднага се разбира!Физическата раздяла е само следствие.Само че според мен една голяма любов не си тръгва, тя умира,бавно, като увяхващо цвете.Стихотворението е много хубаво!Поздравления!
  • Много интересно! Всички ли си мислите, че говоря за "ТЯ"- жената? Не е ли възможно да става дума за "ТЯ"- любовта?
  • Много красиво.
    =)
  • Искам да съм ТЯ! Много хубаво стихотворемие. Искам да съм ТЯ!
  • Много е хубаво!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...