7 dic 2007, 15:05

Когато тя си тръгва

  Poesía
1.1K 0 7

 

Когато тя си тръгва, светът се сгромолясва
и всичко изградено в миг се руши,
когато тя си тръгва и слънцето угасва,
настъпват дълги мрачни и студени дни.

Когато тя си тръгва, небето посивява
и яростно и силно започва да вали,
когато тя си тръгва, сърцето опустява
и свило се от болка, забравя да тупти.

Когато тя си тръгва, душата заридава
и лицето помръква, обляно в сълзи,
когато тя си тръгва, нищо друго не оставя,
освен спомени сладки и разбити мечти.

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Божинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Естествено, че става дума за любовта! Веднага се разбира!Физическата раздяла е само следствие.Само че според мен една голяма любов не си тръгва, тя умира,бавно, като увяхващо цвете.Стихотворението е много хубаво!Поздравления!
  • Много интересно! Всички ли си мислите, че говоря за "ТЯ"- жената? Не е ли възможно да става дума за "ТЯ"- любовта?
  • Много красиво.
    =)
  • Искам да съм ТЯ! Много хубаво стихотворемие. Искам да съм ТЯ!
  • Много е хубаво!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...