7 дек. 2007 г., 15:05

Когато тя си тръгва

1.1K 0 7

 

Когато тя си тръгва, светът се сгромолясва
и всичко изградено в миг се руши,
когато тя си тръгва и слънцето угасва,
настъпват дълги мрачни и студени дни.

Когато тя си тръгва, небето посивява
и яростно и силно започва да вали,
когато тя си тръгва, сърцето опустява
и свило се от болка, забравя да тупти.

Когато тя си тръгва, душата заридава
и лицето помръква, обляно в сълзи,
когато тя си тръгва, нищо друго не оставя,
освен спомени сладки и разбити мечти.

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Божинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Естествено, че става дума за любовта! Веднага се разбира!Физическата раздяла е само следствие.Само че според мен една голяма любов не си тръгва, тя умира,бавно, като увяхващо цвете.Стихотворението е много хубаво!Поздравления!
  • Много интересно! Всички ли си мислите, че говоря за "ТЯ"- жената? Не е ли възможно да става дума за "ТЯ"- любовта?
  • Много красиво.
    =)
  • Искам да съм ТЯ! Много хубаво стихотворемие. Искам да съм ТЯ!
  • Много е хубаво!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...