7.12.2007 г., 15:05

Когато тя си тръгва

1.1K 0 7

 

Когато тя си тръгва, светът се сгромолясва
и всичко изградено в миг се руши,
когато тя си тръгва и слънцето угасва,
настъпват дълги мрачни и студени дни.

Когато тя си тръгва, небето посивява
и яростно и силно започва да вали,
когато тя си тръгва, сърцето опустява
и свило се от болка, забравя да тупти.

Когато тя си тръгва, душата заридава
и лицето помръква, обляно в сълзи,
когато тя си тръгва, нищо друго не оставя,
освен спомени сладки и разбити мечти.

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Божинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Естествено, че става дума за любовта! Веднага се разбира!Физическата раздяла е само следствие.Само че според мен една голяма любов не си тръгва, тя умира,бавно, като увяхващо цвете.Стихотворението е много хубаво!Поздравления!
  • Много интересно! Всички ли си мислите, че говоря за "ТЯ"- жената? Не е ли възможно да става дума за "ТЯ"- любовта?
  • Много красиво.
    =)
  • Искам да съм ТЯ! Много хубаво стихотворемие. Искам да съм ТЯ!
  • Много е хубаво!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...