7.12.2007 г., 15:05

Когато тя си тръгва

1.1K 0 7

 

Когато тя си тръгва, светът се сгромолясва
и всичко изградено в миг се руши,
когато тя си тръгва и слънцето угасва,
настъпват дълги мрачни и студени дни.

Когато тя си тръгва, небето посивява
и яростно и силно започва да вали,
когато тя си тръгва, сърцето опустява
и свило се от болка, забравя да тупти.

Когато тя си тръгва, душата заридава
и лицето помръква, обляно в сълзи,
когато тя си тръгва, нищо друго не оставя,
освен спомени сладки и разбити мечти.

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Божинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Естествено, че става дума за любовта! Веднага се разбира!Физическата раздяла е само следствие.Само че според мен една голяма любов не си тръгва, тя умира,бавно, като увяхващо цвете.Стихотворението е много хубаво!Поздравления!
  • Много интересно! Всички ли си мислите, че говоря за "ТЯ"- жената? Не е ли възможно да става дума за "ТЯ"- любовта?
  • Много красиво.
    =)
  • Искам да съм ТЯ! Много хубаво стихотворемие. Искам да съм ТЯ!
  • Много е хубаво!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...