25 abr 2010, 18:55

Когато умра...

  Poesía
1.9K 1 8

Когато умра...

 

Когато пръстта приюти мойто тяло,

а душата, свободна, намери покой,

когато умра,

на гроба не искам да има цветя,

нито кръст, ни дори мойто име,

а само... обикновена зелена трева.

Когато умра, не искам да идваш!

Погребана болката с мене лежи.

Ненужна за мен е тук любовта ти,

смисъл имаше само... преди!

Когато умра, дъждът тук ще плаче

и вятърът ще стене съкрушен,

зелената трева ще ме целува

и слънчев лъч ще пали свещ за мен.

 

Когато умра,

на гроба не искам да носиш цветя!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • СОНЕТ
    Стефан Маларме

    Над горите без спомен щом зима минава
    ти оплакваш се, пленник сам в дом и легло,
    че, очакващ ни двама под скъпо крило,
    гроба липса на тежки венци задушава.

    Страст безсънна очи да склопиш не ти дава,
    полунощ връз теб мята суетно крило,
    чакаш Сянката моя в туй старо кресло
    пак да видиш как огънят свят озарява.

    Който иска да идвам под тоя таван,
    нека камъка, който повдигам със длан,
    не товари излишно с цветята безвкусни.

    До огнището тръпна да седна без мощ,
    дух, готов да приеме живот нов от устни,
    мен зовали по име през цялата нощ.

    (Преводът мой; друг превод, от Кирил Кадийски, започва с "Щом слезе зимата над голата дъбрава" и може да бъде намерен в нета.)
  • Арихо е прав. Само мъ-ъ-ъ-ничко още да се пипне! Хубаво е !!!
  • Без думи!
  • невероятен стих не вярвай на другите
  • Благодаря ви, Ангел, Арихо, Борис, Мариана, че отделихте време и бяхте с мен!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...