arina-rus (Арина) arina-rus (Арина)
2 77
25 abr 2010, 18:55

Когато умра...

  Poesía
1.9K 1 8

Когато умра...

 

Когато пръстта приюти мойто тяло,

а душата, свободна, намери покой,

когато умра,

на гроба не искам да има цветя,

нито кръст, ни дори мойто име,

а само... обикновена зелена трева.

Когато умра, не искам да идваш!

Погребана болката с мене лежи.

Ненужна за мен е тук любовта ти,

смисъл имаше само... преди!

Когато умра, дъждът тук ще плаче

и вятърът ще стене съкрушен,

зелената трева ще ме целува

и слънчев лъч ще пали свещ за мен.

 

Когато умра,

на гроба не искам да носиш цветя!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арина Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • LeChevalier (Тошко)
    LeChevalier (Тошко)
    СОНЕТ
    Стефан Маларме

    Над горите без спомен щом зима минава
    ти оплакваш се, пленник сам в дом и легло,
    че, очакващ ни двама под скъпо крило,
    гроба липса на тежки венци задушава.

    Страст безсънна очи да склопиш не ти дава,
    полунощ връз теб мята суетно крило,
    чакаш Сянката моя в туй старо кресло
    пак да видиш как огънят свят озарява.

    Който иска да идвам под тоя таван,
    нека камъка, който повдигам със длан,
    не товари излишно с цветята безвкусни.

    До огнището тръпна да седна без мощ,
    дух, готов да приеме живот нов от устни,
    мен зовали по име през цялата нощ.

    (Преводът мой; друг превод, от Кирил Кадийски, започва с "Щом слезе зимата над голата дъбрава" и може да бъде намерен в нета.)
  • Ondra (Рада Петрова)
    Ondra (Рада Петрова)
    Арихо е прав. Само мъ-ъ-ъ-ничко още да се пипне! Хубаво е !!!
  • аннавлад (Анна Дюлгерова)
    аннавлад (Анна Дюлгерова)
    Без думи!
  • arnaudova83 (Недялка Арнаудова)
    arnaudova83 (Недялка Арнаудова)
    невероятен стих не вярвай на другите
  • arina-rus (Арина)
    arina-rus (Арина)
    Благодаря ви, Ангел, Арихо, Борис, Мариана, че отделихте време и бяхте с мен!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0